Бергамотът е от род цитрусови. Той е най-финият от цитрусовите растения и наподобява кръстоска между лайм и грейпфрут. В Италия плодовете от бергамот обикновено не се ядат заради горчивия им вкус, въпреки че в Гърция се яде като десерт или с кафето. Традиционно бергамотът се отглежда главно за направата на етерични масла, но поради скорошни проучвания, показващи ползите от пиенето на пресен сок от бергамот, търсенето е нараснало.

Етеричното масло се извлича чрез „настъргване“ на кората (подобно на ренде за сирене, което стърже кората) с помощта на специално оборудване. Това оборудване за „настъргване“ е потопено във вода, точно толкова, колкото да покрие режещата повърхност, и когато се стържат корите, маслото се отделя във водата. Плодът изглежда като малка, мъхеста топка, когато се премахне кората. След това маслото се отделя от водата в центрофуга, през която преминава поне два пъти.